Махане на сливиците – кога наистина се налага?

Махане на сливиците… много родители имат лоши спомени, ако това им се е налагало в детството. Те обикновено се опитват да спестят това преживяване на децата си и са против тяхното отстраняване. Други пък се решават на оперативната намеса вместо постоянното лечение с антибиотици. Къде е истината всъщност? Кога наистина се налага прилагането на по-сериозни мерки?

Премахване на сливиците – преди и сега. До преди 20 години премахването на сливиците е честа практика дори само заради обикновено възпаление. Използвана е местна упойка, което често е причина за травмиране на детската психика или случаи, в които се стига до непълно отстраняване на лимфоидната тъкан и повече следоперативни усложнения. Сега вече оперативна намеса се прилага само когато инфекциите станат хронични. Тази промяна се дължи преди всичко на развитието в областта на имунологията и новите изследвания, които доказват важната функция на органи като сливиците и апендикса.

Сливиците – защо са толкова важни? Те са важен имунен орган, който спира различните вируси и бактерии и действат като стражи, разположени на входа на тялото. Тази лимфоидна тъкан и лимфоцити имат ролята да произвеждат антитела, които да противодействат на постъпващите отвън патогени. Затова отстраняването им не е препоръчително, освен в случаите когато могат да станат причина за последващо развитие на други сериозни заболявания като синузит, бронхит, ларингит, пневмония, отит и др.

Нормално е при първите сблъсъци на организма с причинителите на различни заболявания, сливиците да реагират по-често. Затова децата са тези, които нерядко страдат от подобни инфекции като се забелязва постепенното им отшумяване с израстването. Същото важи и за самата големина на сливиците, която не винаги е повод за притеснение, ако няма съпътстващи симптоми.

Тонзилектомия – показания за извършване. Най-често премахването на сливиците (тонзилектомия) се налага при повтарящи се във времето бактериални инфекции, тъй като вирусните имат по-лека изява. Трябва да са налице различни симптоми, за да се потвърди наложителността от оперативна намеса: рецидивиращ тонзилит (ангина), затруднено дишане при уголемяване на сливиците и др. В тези случаи лекарите трябва да се уверят, че стрептококовите инфекции са чести, повтарят се няколко пъти годишно и не се повлияват положително от медикаменти. Твърде честото лечение с антибиотици е противопоказно, особено при деца, тъй като то също има странични ефекти върху организма, затова в тези случаи тонзилектомията е алтернатива.

Ясното поставяне на диагноза може да доведе до предписание за извършване на друг вид интервенция – тонзилотомия (премахване само на част от сливицата). Възможно е да бъде остранена и само третата сливица като небните продължават да изпълняват своите функции. Това се налага, за да се предотвратят хронични неразположения като затруднено дишане през деня, сънна апнея, наличие на постоянна хрема и синузит заради постоянното изсъхване на лигавицата и задържането на носен секрет, възпаление в средното ухо и др. Лекуващият лекар е този, който може да прецени коя интервенция е необходима.

В какво се състои операцията? Отстраняването на сливиците вече се прави под обща упойка, за да може напълно прецизно да се премахне проблемната тъкан. Процедира се със специално създадени за целта инструменти или лазер, които спомагат за намаляване чувството на болка след това, което така или иначе е неизбежно. За извършването на операцията се взима под внимание дали пациентът има регистрирано боледуване през последните 20 дни.

Следоперативно лечение. Възстановяването отнема от 10 до 15 дни като през този период се усещат болки в гърлото като може да се наблюдава неразположение и на съседни органи – ушите, шията и др. Болката при махане на третата сливица е сравнително по-малка в сравнение с тази при небните. Възможна е поява и на температура. При деца може да се наблюдава и промяна в тембъра. Преглъщането е болезнено и трудно, затова е хубаво да се яде кашеста храна, която да не дразни гърлото. Важно е да се приемат много течности, тъй като може да се стигне до дехидратиране на организма, именно защото пациентът намалява приема на вода заради неприятните усещания.

Какво е вашето мнение за оперативното отстраняване на сливиците – считате ли го за превенция или като мярка само в краен случай?