Сливиците – защо са толкова важни?

От ранна детска възраст помним как всяко по-сериозно заболяване на гърлото започва с широко отваряне на устата в лекарския кабинет. И ако като малки сме се чудели какво толкова търсят лекарите там, вече знаем какъв важен оран е позициониран в задната част на устната кухина.

Каква роля всъщност имат сливиците?

Сливиците са изключително важна лимфоидна тъкан, която е част от имунната система и има функциите да улавя и да защитава организма от постъпващите от външната среда вредни микроорганизми. Те са от изключително важно значение през първите години на растежа когато се гради имунитета и неслучайно възпалението на сливиците (тонзилит/тонзилофарингит) засяга по-често децата отколкото възрастните. Най-често се наблюдава след активно навлизане в социална среда – ясла, детска градина или училище.

Двете небни сливици са първите, които спират външните дразнители, а третата сливица има функцията да изработва антитела и да спира нежеланите бактерии и вируси, постъпващи от въздуха. Първото им съприкосновение е именно тук, като в резултат на реакцията и взаимодействието с тях, на свой ред се развиват вирусни или бактериални инфекции.

Вирусите. По-често срещани са вирусните (около 80% от случаите) отколкото бактериалните инфекции. Тяхните симптоми са сравнително по-леки и наподобяват тези на настинката. Предимно зачестяват през есения и зимния сезон когато е по-студено или когато се наблюдават големи амплитуди в температурата. Друг фактор за развитието им (предимно на вируса Ебщайн-Бар) са затворените пространства като офиси, училища или университети, където се събират много хора на едно място и се създават добри условия за предаване на зарази по въздушно-капков път. Не са редки и случаите когато те настъпват при състояния на отслабен имунитет.

Бактериите. Тези инфекции са по-често срещани в ранна детска възраст като в този период възпаленията на сливиците се причиняват от стрептококови бактерии. Те също се предават по въздушно-капков път като в последствие се проявяват с висока температура и натрупване на гной. Важно е установяването на такава бактериална инфекция чрез взимане на секрет или кръвни изследвания, за да се предпише адекватно лечение, в повечето случаи с антибиотици. Тези по-сериозни мерки се налагат, защото бактериалните инфекции могат да доведат до нежелани усложнения, които да засегнат сърцето и бъбреците.

Симптоматика. При наличие на възпаление на сливиците се усещат неприятни болки в гърлото, преглъщането е трудно, заради което и апетитът намалява, не е изключена и появата на температура. Когато е засегната и третата сливица се стига до запушване на носа. Други често срещани симптоми са кашлица, пресипналост, увеличаване на лимфните възли, поява на болка в ушите и главоболие.  Самите сливици са болезнени, усещат се по-стегнати и втвърдени, уголемяват се и се зачервяват. Започва отделянето на гноен секрет или слуз и е възможна поява на бели петна по тях.

Лечението. След като се направят необходимите изследвания, които да покажат дали причината за инфекцията е вирусна или бактериална, се пристъпва към лечение. Ако не е наложително прилагането на антибиотици, то да се избягва, тъй като понякога организмът развива алергии или резистентност към тях, а в същото време се нарушава чревната флора и се потиска и намалява естествената защитна реакция на имунната система да противодейства сама.

Съветите, които могат да се спазват и да облекчат състоянието при възпаление на сливиците са свързани преди всичко с качеството и вида на храната, която се приема през този период. Тя не трябва да бъде нито прекалено студена, нито гореща, за да не дразни излишно гърлото. Препоръчително е да се яде леко затоплена и по-кашеста храна и да се избягва тази, която може да надраска тъканта в устната кухина (солети, ядки, чипс и др.). Специалистите препоръчват да се намалят и слузообразуващите храни.

Когато възпаленията на сливиците са твърде чести и не могат да се овладеят се налага тяхното оперативно отстраняване – тонзилектомия.